Постинг
11.08.2016 23:24 -
Сламеният човек
Вече никой не се сещаше защо го наричаха Сламеният Човек. Питаха го понякога, но или и той не знаеше, или се правеше, че е забравил. Последния месец обаче селяните изчерпали няколко пъти темите за Тикви, Бюреци и всякакви си там политически хитреци се връщаха на въпроса, откъде му дойде това име. Дали от късния час, или от последните допивани капчици ароматна топлинка, която изпращаха първо към грубия селски стомах, а после използваха за разредител на тяхната застояла и желирана кръв те стигаха до 2 извода. Първият беше , че понеже някога косата му била сламено руса(а сега може би немита 3 месеца, без определен цвят), а вторият е, че преди десетина години му викали „плашило” и майките плашили децата с него , и от там, и „Сламеният човек”. Тъй като спорът набъбна полека -лека в ожесточен диспут, се оформиха 2 отбора и се премина и към залози, и басове. Всичко щеше да спре до тука, ако бай Васил, наблюдавайки с полузатворени очи събитието, се опита да извика, но по- скоро се получи едно мучене , което само в тази кръчма от всички кръчми по света щяха да разберат, понеже след 5 –та ракия мъжете вече говореха на чужди езици, дори и жените им не можеха да разберат какво казват…и така поне до сутринта.Та, на Бай Васил не му се наложи да използва знака на глухонемите, защото тука беше сред свои и почти всички можеха да го разберат, затова на техния език измуча следното: -Аз пък ще изкарам една скрита дамаджанка от 4 литра….. Изведнъж всичко утихна , даже и мухите се учудиха, че могат да се чуят след 11 часа бури и гръмотевици(времето на последния запой, който започна полека- лека в 16 часа, с първата ракия на Гошо Цигането, продал 2 кила манатаркии взел 6 лв). -Добре деее…,казвай за дамаджанката- не издържа на мълчаливото напрежение Димо –Мустака. -Заровил съм я ….1996 година, когато се спомина баба Ви Йорданка…. и аз си обещах повече да не пия! Всички се разсмяха от сърце, защото ако дотогава Бай Васил пиеше за тройка по тяхната специална 6 степенна скала, сега вече казваха, че е стигнал 7-цата и можеше да го бие само Бръмчо, на когото казваха, че му дават осмица. Никой външен човек нямаше да разбере как работи тази скала , но всички бяха съгласни чрез техните ежевечерни наблюдения, и най-вероятно 7-та значеше, че всяка вечер човекът е пиел повече от седем ракии в продължение на месец! -Е и ….и? Давай я веднага, Бай Василе, тази дамаджанка на….колко е годинки?-запелтечи Петър Бирника и погледна към тавана, където вероятно бяха написани годините на дамаджанката. -На колко, на 17 поне.. -Чакай бе, Германец, Бирникът най добре може да смята! -Абе, кажи ги 20 за по-кръгло! -Няма да я дам такаааа.Само, ако някой ми каже истинското име на Сламения Човек! Ясен ли съм?Аааа? Е, сега вече настана такава тишина, че даже и комарите започнаха да се чуват! Само тихото ръмжене на Бръмчо им пригласяше. Поне от 1 час беше ударил своята осмица , но нямаше намерение да си тръгва и вероятно пак 2 –ма щяха да го довлекат до къщата му. Всички се опитваха да намерят и изнасилят последните остатъци от събудени нервни клетки, да се сетят за най важното име в този късен час. Никой даже нямаше и идея за него , но представата за „почти 20 годишната” огнена течност ги накара съвсем да се разбудят от умората и тежестта на махмурлука…без разбира се Бръмчо, който се беше потопил безвъзвратно в света на сънищата и сънуваше една друга дамаджанка, и тя толкова нереална като тази, само че беше зелена и 10 литрова. -Бах го в келеша, 6 години ми пасе кравата, а никога не ми е казвал как се казва! –възнегодува Манолчето. -А моята 8 години и само ми се хили, като го питам нещо! Другите и те разсъждаваха откога познават Сламения човек и дали някога им е казвал името си. -На някой ходи ли му се до Хаджи Ивановата къща?Да го доведе, този келеш и да го питам аз защо си крие името толкова години? На никого не му се ходеше.Това беше къщата на Хаджи Иван, богат чорбаджия, при който се е криел навремето даже и Левски в специален тайник. Всеки помнеше, че допреди 5-6 години имаше мраморна плоча, на която беше написано това. Сега къщата се рушеше и без да попита някого, Сламеният Човек се беше нанесъл да живее в нея. Нямаше ги наследниците, говореше се, че завистливите комуняги ги натоварили една нощ, на един камион. Нищо , че някой от тях завършили Сорбоната, след тази нощ никой повече не ги видял. Та вече 5 -6 години Сламеният Човек живееше в тази къща….без жена и деца…даже някои казваха , че и без ток.На никого не му се ходеше чак до последната къща на Танчооло, това бяха поне 30 мин натам и 30 мин обратно по техните възможности ( е, ако не бяха пили, щяха да са само десетина минути), а и след малко щяха да чуят първия петел на Мичето- Софиянката, която повече ненавиждаха и от най-дразнещия будилник. Този петел е съществото, което е получило най- много закани и ругатни, и ако знаеше как си го представяха в една тава с кисело зеле,отдавна да се е скрило в най-близката лисича дупка… Нощната завера завърши, след като Митю Касапчето обеща , че този който доведе Сламеният човек утре вечер , лично ще го почерпи 1 ракия. Точно в този момент се чу да проплаква петелът на Мичето -Софиянката и се чу химнът на групата: -В тавата със зеле… твоята…. мамка… йо-хо-хо и ракия с ром! ………………………………………….. На следващия ден в 16.30 (един час преди да си дойдат кравите от паша), в кръчмата вече се беше събрала почти цялата група.Всички чакаха да видят кой ще е щастливеца, който ще доведе Сламения Човек, кое ще е това негово тайно име, и дали Бай Васил ще донесе скъпоценната дамаджанка. Вече отиваше към 18 часа, когато вратата се отвори и се показаха 2 ухилени физиономии-едната на вечно усмихнатия Сламен Човек, а другата на Станчо, който вече усещаше вкусът на обещаната от Касапчето ракия. Всички скочиха изведнъж и направиха нещо, което правят само 1-2 пъти в годината.За няколко секунди събраха така масите, че направиха една дълга маса, на която можеха да седнат 30 човека и на 2- те най-лични места поставиха Сламения Човек, а срещу него - Бай Васил. Когато всички седнаха по местата си, Димо Мустака каза с много нежен глас, все едно говори на красива жена, от която очаква да му изпере миризливите чорапи: -Кажи ни сега, драги ми Сламени Човеко, как е твоето име! Истинското обаче! -Не знам господине, не помня! -Как така не помниш бе, келеш, значи можеш да ни пасеш кравите , а ние да не знаем на кого ги поверяваме. Ами утре ако изчезнеш и полицията попита кой си, ние какво ще кажем. -Не знам господине! Не знам! –усмивката му не слизаше от лицето, даже и небесно сините му очи се бяха засмели. Тази усмивка започна да ядосва много някои от хората.Бай Васил усети това и направи с физиономия репликата ”Казах ли ви аз?”.Това още повече изнерви някои, но в този момент се обади Германеца: -Я сипете на човека една ракия, аз го черпя, пък може да се сети от нея! Изключително рядко му се беше случвало някой да го черпи без повод , и Сламеният Човек беше много изненадан. Всички в селото гледаха на него като на някаква даденост. Човек, за който знаеха, че е бил някъде по селските домове, дете, от което родителите му се бяха отказали. Казваха, че е бил редовен до изкарването на 8-ми клас, но някой го е ударил по главата, нито се знаеше кой, нито къде или кога, и от тогава той използваше само десетина реплики чрез, които се опитваше да комуникира с останалия човешки свят. Вече към 12 часа, Сламеният Човек беше на 3 ракии,гледаше още по засмяно а търпението на всички е към края си, но никакъв напредък за името. Задавали са му въпроси коя е майка му, баща му, какво помни и най-обичайният отговор е бил: „ Не знам, Господине! Не помня!” До тука всичко ми беше ясно така, както ми го разказваха, но от тук нататък не беше ясно нито на мене а даже и на всички, които са присъствали там. Казват, че Газката така се изнервил от безплодния разпит и най –вече, че Бай Васил доволно потривал ръце, и нямал намерение да донесе „онази скрита дамаджанка”, та грабнал една метла с дълга дървена дръжка, с която Митьо Кръчмаря си премитал кръчмата и тръгнал отзад към Сламения Човек. В този момент скочил и Касапчето, също и Станчо, или да го спасяват или те да нанесат удара….може би така ми го разказваха , за да не може да се разбере, кой е нанесъл този удар, но вероятно един от тримата хванал здраво дървената дръжка и нанесъл такъв удар, че Сламеният Човек се свлякъл като чувал с картофи. Всички изтрезнели за момент, и май това бил единственият път когато Бръмчо стигнал само до числото 5! Поливали го с вода, тръскали го ….но нямало никой в къщи. Тогава 2 ма го повели, по- скоро тътрели до Хаджи Ивановата къща , където живеел Сламеният Човек. Когато наближили, видели, че 3 тъмни фигури влезли в някаква софийска кола, единият от носачите даже твърдял, че е софийско фордче и потеглили бързо с газ…Те го оставили на някакво легло и си тръгнали тихомълком, някой да не ги чуе. Така, 2-3 дни никой не смеел да ходи до къщата, да не вземат да обвинят някой от тях за убийство.Но проблемът с това, кой ще пасе кравите ставал все по голям, затова на третия ден се престрашили няколко човека и влезли….И не намерили никого. Много се изненадали , защото очаквали да намерят мъртвец…а нито мъртвец, нито Сламеният Човек бил там. После ми разказаха и други неща, и този случай така завладя съзнанието ми, че аз направих цяло едно „журналистическо разследване”. Бях стигнал до там , че намерих една снимка, на която се беше снимал Иван Деребея със Сламения Човек. Минах по всички магазини през Мола и главната улица. Показвах снимката и питах дали са виждали един човек, който роднините му го издирват.Само на 2 места ми казаха, че са го виждали, но бяха объркани, като питах за засмяната му физиономия. Увериха ме , че човекът бил изключително сериозен и изобщо не се смеел….а аз точно това обяснявах: „винаги засмян и знаещ 10-тина реплики.” На едното място, магазин за скъпи мъжки дрехи, влезлият бедно облечен и „силно намирисвайки мъж”, закупил дрехи и бельо за над 1200лв. -Ех, ако всеки ден имах един такъв клиент!- сподели продавачката. Но той дойде още само веднъж, и тогава го познах заради гласа. Не можеше добре да казва „Р”. Беше толкова хубаво, толкова секси….нямаше нищо общо с първият път, когато влезе като клошар и ми взе акъла. Сега изглеждаше като супер модел: руса сламена коса, сини блестящи очи и облечен целия в бяло, страхотен костюм, с червена риза…а на ръката си имаше златен часовник, само съм чувала, че има такива. Накупи си бяло бельо, бял спортен панталон…и гледаше един светъл костюм, но не му хареса. С него беше ослепителна блондинка, имах чувството, че двамата са излезли от корицата на списание. Тя го гледаше с влюбен поглед, просто не откъсваше очи от него. Като излязоха видях, че се качиха в в бял джип БМВ. Повече не ги видях. Събрах 2 + 2 и знаех вече какво да търся.Така, че когато посетих 6- те златарски магазина, в които изкупуваха злато в нашия град, на едното място долових, след като показах снимката, издайническо трепване. И ако не бях учил с човека до 8 ми клас, той щеше да ме разкара. След 15 мин, го успокоих че всичко си остава между нас, и че най- вече хората мислят човека от снимката за мъртъв и се притесняват. Тогава той ми довери, че при него дошъл „този клошар” от снимката и го попитал колко пари ще му даде за 1 пендара. -Казах му цена 2 пъти по-ниска, защото си помислих че е крадена, а той без да се пазари извади още 9.Бяха по 13 грама 22 карата и вместо да му дам по 40лв за грам колкото си бяха, аз му дадох за всичките само 2600 лв. Запомни от мене, бъди честен с хората, все си мисля, че щеше после да ми донесе цял килограм злато, а той сигурно после е отишъл при друг. Нямаше нужда да се връщам и да питам другите златари, но седмица по- късно отидох да разкажа в селото, какво се е случило. Между впрочем, случайно разбрах, че е учил 3 месеца френски и английски. Когато отидох в селото, там ме чакаше изненада. Разказаха ми как преди 3 дни отишъл някакъв баровец, облечен целия в бяло, с бял джип „ама много скъп ейййй”, със страхотна мадама, която го държала цяла вечер за ръка”ама да не вземе да избяга”. Седнали на една маса само двамата и понеже нямало Узо за дамата, тя пила чай, а той кафе „защото бил шофьор”. Цяла вечер не смъкнал тъмните очила, а хората все го поглеждали, защото им напомнял за някой политик….но не можели да се сетят кой. Той обаче забелязал, че го наблюдават и попитал какво е любимото им пиене. -Любимото ни пиене е коняк „Курвоазие”, но Митьо Кръчмаря и след 100 години няма да има такъв. Тогава „пича извади един голям телефон”, и каза нещо на френски. А след 40 мин. пред кръчмата спря един друг „джип, ама черен”, влезе един с големи мускули и носеше 2 кашона коняк Курвоазие. Чухме го да казва, че само толкова имало в Търново, и ако трябва да отскочи да търси и в Горна Оряховица , но едва ли ще намери повече. Баровеца казал: „Няма нужда, утре ще се оправим” и мускулестият си тръгнал. -А после, попитах аз? -После ни стана толкова весело и хубаво, както навремето, когато имаше мъже и ги изпращахме в казармата. -Кога си тръгна баровеца? -Когато стана много тъмно, излязохме да го изпратим. Той каза, че заминава надалеч…а ние го молехме, да остане поне до сутринта. Тогава той ни запрегръща всичките, все едно сме яли на една софра. Каза ни, че сме много мили хора, и винаги ще ни обича. Като чуха това не знаем защо, но Касапчето и Бай Васил се разплакаха. Той тръгна и ние влязохме да си допием коняка, само Станчо и Германеца останаха отвън”да пуснат по една вода”. Изведнъж влезли вътре и се разкрещели: -Баровеца се връщааа! Видели като стигнал Танчооло , някъде до Хаджи Ивановата къща как джипа спрял. Ние много се зарадвахме и излязохме да го посрещнем, но след 2- 3 минути видяхме, как джипа пак потегли към Търново. Явно се отказа да се връща. -И как се казваше този Баровец? –попитах аз. -Май никой не го попита….”ама никой не се сети”! -Това беше Сламеният Човек-казах важно аз, защото всичко вече ми беше ясно.Десетината чифта очи които ме наблюдаваха първо очакваха да се засмея и да кажа че се майтапя.После едно лукаво огънче започна да искри в тях. -По дяволите, знаех си, че ми прилича на някого, но мислех че по телевизията са го давали! -Ако не беше с очила, веднага щях да го позная! -Сега знам, защо се разревахме с Касапчето- простена Бай Васил. Оставаше едно малко парченце да наредя от Пъзела Живот, но него щях да го сложа утре, защото май в Хаджи Ивановата къща нямаше ток. ……………………….. Сутринта ни трябваха само 5 мин, след като влязохме в Хаджи Ивановата къща. Намерихме мястото! Софиянците с фордчето бяха изкопали трап метър на метър и дълбок към 50 см, но като видели, че идват 3- ма към къщата и духнали. Логическите ми предположения бяха, че след удара Сламеният човек се свестил, и не само свестил, но и възкръснал. Възкръснала му е паметта, спомените, езика ….изобщо всичко човешко, от което бил лишен с един незнаен удар. Пак си е дошло на мястото с друг такъв , незнаен от кого удар. Трапът беше до външната тоалетна, и когато тръгнал за нея видял да се подава крайчето на бакъра. По отпечатъка в пръстта се предполагаше, че е съдържал поне 20-25 кг злато. Това му е било наградата за мъките, които изтърпял през всичките тези години. Взел е предполагам 1-2 килограма пендари и отишъл в Търново. Така започнал нов живот, с нова самоличност или може би старата, която всеки беше забравил….С пари можеше да си изкара какъвто си поиска паспорт, с каквото си поиска име. Важното е, че беше Човек.Аз и жената, която го обича, сме сигурни в това! Повече няма за какво да ровя.Ако случайно прочете това, нека знае, че скришом му се възхищавам! Симеон Коев
Няма коментари
