Влизайки в кабинета си прошепна:
- Пикасо, ела тук!
- Тук съм Господарю! - на секундата младото и енергетично дяволче се появи със сведен поглед на 3 метра пред него!
- Какво става? Някой нов светец ли се е появил?
- А, не, Господарю, отдавна не е имало такива хора! Даже, аз си мисля, че няма никога да мога да срещна такъв. Някаква жена, но ние не сме опитали още много от нашите оръжия!
- Е, щом е жена, лесно ще се справите ! Тука повече от 100 години не е имало жени, с които да сме стигали до последната фаза. Тя и последната им пророчица им каза: ”За толкова време гледане, как една свястна жена не влезе при мене? Всичките бяха уруспии!” На кое ниво сте сега?
- Току-що не успяха тройките! От тази нощ започват четворките!
Ако беше с физическо тяло, зениците на Господарят Мигел щяха да се разширят, или от учудване, или от гняв. Запазвайки самообладание, тихо прошепна:
- От тук нататък, ще ме информираш за всеки пробив още на 2-ро ниво!
-Разбрах, Господарю Мигел!
Пикасо направи лек поклон и тъкмо, когато щеше да изчезне по неговите си дяволски работи видя, че Господарят му се замисли!
- Слушай, Пикасо! Ще ти разкажа една история!
Това беше най-голямата изненада, откакто беше избран да служи на Господаря, вече от почти 40 години. Никога досега, той не беше му разказвал истории.
- Това беше преди повече от 250 години, тогава бях петак и служих в германските провинции! Хората бяха много религиозни и понякога стигаха даже до 9-та степен.Та, веднъж един, когото смятахме, че сме победили още на 2-ра степен и не му обръщахме внимание, заети с разни светци… И той взе, че умря. И когато душата му тръгваше към Чистилището… тя започна да шепне:
„Не, това не може да бъде! Не, това не е Истина! Неее, аз не вярвам, че това се случва…”
В началото шепнеше, а после гласът ставаше все по- силен и накрая викаше с такава огромна вяра и глас, по-мощен и от най-големите певци! Видях, как основите започнаха да се клатят, сградите и помещенията се напукаха… и ще ти го кажа само сега, и никога повече: В този час, нашият свят беше на ръба на унищожението!
- Но, как е възможно това, Господарю!? Само една душа, и то от второ ниво, да направи толкова поразии?
- Ако хората знаеха колко Енергия и Любов е вложил Творецът в тях… ние никога нямаше да можем да припарим в този свят! Това е техният свят Пикасо! Ние сме неканени гости и сме силни, благодарение на тях! Със своя негативизъм, с лъжите и с алчността си, те стават слаби, а ние - силни! Само така можем да ги владеем! Преди много столетия, ние си имахме една поговорка: „Докато има нужда от адвокати, ще има храна и за дяволи”. Ако в един ден хората се събудят и престанат да се съдят, ще знаеш, че е дошъл нашият последен час на тази Земя!
Пикасо разбра, че е настъпил дълго чаканият момент и се престраши:
- Господарю, все искам да задам един въпрос, но знам, че освен Вас никой друг няма да може да ми отговори!
Мигел кимна.
-К акъв е смисълът на всичко това! Защо светът е създаден така?
- Този въпрос ме е мъчил повече от век, когато бях млад и зелен като тебе! Аз съм убеден, че този свят е едно гигантско училище. Някои от хората бързо го разбират и започват лесно да учат уроците си, някои не искат да го разберат и ние се превръщаме за тях в най-добрите им учители! Когато хората не искат да се научат с Доброта и Любов, ние ще ги научим с нашите зли методи.
- Напълно разбрах, Господарю!
Пикасо се поклони лекичко и изчезна на секундата, а Господаря Мигел си помисли:
„Все още си мисли, че съм го избрал за помощник, заради това, че сме с испански имена.”
/следва продължение/
....ГРОБокопачите...
Защо ни налагат нашето участие в първоро...