Казваха за Мигел, че е много хитър дявол. Може би най–хитрият, който се е раждал от няколко хилядолетия. Някой даже казваха, че е „толкова хитър”   (и намигваха в този момент), което се тълкуваше от насрещния събеседник, „толкова много, че даже е по-хитър и от… Главния”.   Но никой не смееше да я доизкаже тази мисъл наяве, защото това значеше да бъде изпратен на най-„Неприятното място” на света. Казваха за това място  още, че това е: „Най-лошото място”, и всички се бояха от него. Но възбудата така ги обземаше, когато коментираха Мигел, че само тогава си позволяваха тази рискована самоинициатива, която се ограничаваше с такива намеци.

След началото на бляскавата кариера на Мигел, появеше ли се някой голям проблем, шефовете по високите етажи го изпращаха да го оправя и тайно се надяваха, че той ще претърпи поражение, но  не, минаваха няколко седмици и Мигел се връщаше тържествуващ и сияещ. Това го забеляза и Главния, и в няколко случая направо констатираше!

- Вие няма да се справите нехранимайковци, а само Мигел може да оправи кашите, които сте забъркали! Изпратете него!

Мигел отиваше и най-късно след месец- два всичко си идваше на обичайното място. Затова всички, следящи неговите успехи  бяха уверени,   че той притежава  някое тайно оръжие, за което другите само можеха да предполагат. А самият Мигел, подозирайки техните мисли, сияещ, им се надсмиваше  и нарочно   не отричаше това. В малкото случаи, когато имаше юбилейни пиршества,най-нахалните не пропускаха възможността да го попитат, как така  се справя с всеки един проблем? Той заставаше сериозен и казваше бавно:

- Уж ги наблюдавате хората, а не сте забелязали каква е тяхната най-голяма слабост?

И когато всички очакваха да изплюе камъчето, Мигел се обръщаше и си тръгваше. Никой не очакваше той да казва истината, а  знаейки  това,  той още повече им се надсмиваше зад гърба, защото в тези мигове беше безкрайно искрен! На другия ден всички коментираха, колко малко само му е трябвало  да  каже своята тайна. Така, най-вече младоците  анализираха всяка дума, всяка мимика и се мъчеха да ги дешифрират. Мислеха и върху думите за слабостите на хората, но в тяхната хилядолетна намеса, вече всичко отдавна беше  ясно! Най-големите слабости на хората бяха Страхът, Гневът и Алчността. Имаше още стотици техни производни, които дяволите използваха като цял арсенал срещу хората, но тези бяха най-важните и за всяка от тях имаше огромна база от информация. Така , че никой не вярваше, Мигел чак сега да е открил Огъня!

Обаче , не знаеха, че грешат!

 А всичко започна от това , че той беше много внимателен  читател на „Човешката история” и  беше вникнал съвършено в малкото опити на хората  да разобличат невидимия свят, от който ги наблюдаваха и се опитваха да ги манипулират невидимите същества!

Така Мигел, четейки многократно темата за грехопадението, не се питаше  дали това е вярно предадено,  а защо човекът, който е описал тази история, го е предал по толкова символичен начин?

Какво му е било посланието към читателите?

На какво е искал да научи  хората, и то  най-досетливите?

От какво е искал да ги предпази?

От какво трябва да се пазят най-просветените хора?

 След много месечно визуализиране, почти започвайки да мисли и чувства като човек, той получи просветление. Древният автор беше зашифровал, че самото опитване на забранения плод е неизбежен резултат , за който основна роля играеше ЧОВЕШКОТО ЛЮБОПИТСТВО! Така, Ева поради Любопитството, беше опитала плода! После от същото това Любопитство, го опита и Адам!

После в практиката Мигел забеляза, как това същото човешко любопитство копаеше гробове за най-умните и за най-добрите хора. Виждаше, как невероятни семейства, в които мъжът и жената бяха   създадени като че ли един за друг , в един момент, единият гонен от любопитство иска да усети нещо „по-така”,  и тръгва изневярата. После идваше болката и накрая животът им се превръщаше в ад. Или любопитството на първата глътка алкохол, как превръща един изтънчен човек в свиня. Или любопитството към  наркотиците…Имаше много случаи, до които се беше докоснал самият той.

Докато всички дяволи  търсеха пробойни в човека, чрез страх, гняв, алчност и всички техни производни, Мигел си задаваше въпроса:

„Я да видя къде се крие вашият забранен плод?”

Което разшифровано и перифразирано, значеше:

„Да погледна сега, към какво е насочено твоето Любопитство?”

Така, Мигел успяваше много по- лесно да се докосне до човешката Душа. А направеше ли това, само малко му трябваше да победи и най- големите светци!

Проблем му бяха само хората, които не искаха нищо и не ги интересуваше  нищо! Те живееха в някакъв свой свят, в който начина им на живот  оставаше молитвата, или както последните десетилетия  се изразяваха „медитацията”. Така, те бяха благодарни  и за малкото, което  имаха и нищо друго не ги блазнеше. Мигел ги наблюдава с години  и се чудеше, как да покори и тази последна група, която все още му се изплъзваше. Не искаше да се признае за победен, но „хора, които нищо не искат - значи всичко имат!” Какво да им обещае, какво може да предизвика тяхното любопитство? Намери чак след  двайсетина години единственото вярно решение. Намери го съвсем случайно и то не къде да е , а при онези същите богомили, към които го насочи принадлежността  на Осоговеца и които продължаваше  да изучава. Те имаха една притча:

"Вървели един Учител и един Ученик в гората и се спрели пред едно кладенче, от което си наливали вода  хората от  близкото село. Ученикът попитал:

- Кажи ми, Учителю, кои хора са умни и кои са глупави?

- Сега ще разбереш - казал Учителят, събрал някакви билки и ги хвърлил в кладенеца.

Тъй като било късен следобед, дошъл само един човек да си напълни съдовете и пил вода. Билките предизвикали в него някаква временна лудост. Той отишъл на площадчето и цяла вечер пял и играл, а съселяните му казвали:

- Защо се веселиш без причина? Ти си луд човек!

На другия ден всички пили от водата и започнали да играят и пеят, а техният съселянин стоял безмълвно,  гледал ги и се чудел, защо им е весело, понеже  действието на билките било 12 часа. И сега съселяните му подвиквали:

- Защо не се веселиш? Ние всички се веселим! Ти си луд човек!

Значи каквото и да направи, той в очите на другите си остава луд.

Така Учителят показал на своя Ученик, че всичко е много относително!"

Вниквайки в притчата, на  Мигел му просветна и  разбра, как да победи и тези милостиви и добродушни хора. Той трябваше да направи така, че те  да бъдат осмивани от останалите хора, които да ги изкарват луди, както в притчата. Ако многото лоши хора наричат малкото останали добри хора , че са лоши,….то рано или късно те ще се превърнат такива в очите на околните, а може би и в очите на техните деца!

И ако преди 200-300 години богобоязливите  хора предизвикваха възхищение и бяха добър пример, полека- лека дяволският свят  прокара такъв мироглед, че хората започнаха да гледат на тях като на малоумници и започнаха да им се подиграват!

Това беше тайната на успеха на Мигел. Никой не предполагаше в началото, че това ще има толкова силен ефект, но след време се видя, че е много лесно да се владеят хората и да се водят за носовете. Ето, поради това, намаля появата на светците, което се дължеше най-вече на появата на Мигел и неговата безкомпромисна война срещу хората!

.           /следва продължение/

Симеон Коев