Мигел прекара доста време във Франция, но Франция вече не му харесваше. Чувстваше се изнервен и понякога се питаше, дали причината затова не е онзи случай с Осоговеца. Искаше да се махне, още повече, че вече имаше право и основаниеда поиска да си смени местонахождението.
Въпреки, че беше на почит и предизвикваше нескрито любопитство, той все по-често мислеше за смяната. Още не знаеше къде. Случайността го срещна със следващото място, което за дълго щеше да се превърне в любимото муубежище. Един ден през 1752 годин видя в ежедневния бюлетин, че в замъка Шонбрун, до Виена, хората се готвеха да открият първия зоопарк. Вече 62 години беше 5 та степен и това му даваше възможност да присъства с невидимото ситяло на такива места, а не както тези, които бяха на по-ниските нива, да наблюдават тези зрелища на триизмерни холограми.
Разбра мигновено че това е мястото което търси още при първото си посещение и си каза:
-Това е !Намерих го!
Още на следващия ден си пусна „Искане за преместване” и зачака. Потвърдиха му след 3 дни и му зачислиха да отговаря като начало за едно мижаво графство на север от Виена и едно малко херцогство на юг от Бавария. Изрично гопредупредиха, че ще продължат да го ползват при проблеми във Франция, защото го смятаха за един от най- подготвените спецове там. Сега му беше още по- лесно да посещава двореца Шонбрун и първата зоологическа градина.
…………………………………….
Колегите му все някога щяха да разберат методиката на успехите, но никога нямаше да разберат, коя беше истинската причина, която му даваше тази непрекъсваща енергия и работоспособност. Всъщност, причините бяха две. Едната,че някога от страх той избяга и не можа да чуе последните думи на Осоговеца. Сега, след толкова десетилетия, червеят на любопитството дълбаеше във всеки негов ден и оставяше едно болезнено чувство на неудовлетвореност иужас, че нищо не може да направи. Вече нямаше как да го попита, отдавна Осоговеца си беше заминал от този свят, а тялото му се беше превърнало на прах. Думите му обаче, още го преследваха и не му даваха мира.
„Испанецо, знай, че когато червеното лале падне в краката ти….”
Не можеше по никакъв логичен начин да довърши започнатото. По време на този случай, лалетата бяха известни само във Франция, донесени като подарък от някакъв султан, но после хората толкова много ги харесаха, че за няколкодесетилетия се разпространиха в цяла западна Европа, и най- много в Нидерландия. С наличната оскъдна информация не можеше да разбере какво е имал в предвид Осоговеца, но беше чул, че на най- високите етажи, шефовете разполагатс такива технологии, които позволяват да се влиза и разглежда миналото, а даже намекваха и за бъдещето. Така, Мигел се устреми към заветната 8-ма степен и реши някога да я постигне. Ако наистина имаше такава технология,първото нещо, което щеше да поиска да разбере, щяха да бъдат останалите недочути думи на Осоговеца.
Втората причина се появи съвсем случайно. Казваха , че се случва един път най- много в живота, или пък в най- добрия случай веднъж на 1000 години. Това е ТСП(транс съзнателен преход), парадокс който още нямаше никакво яснообяснение, а само някакви мъгливи догадки. Толкова беше загадъчен за обяснение, че никога гледащите сериозно на него не превишиха 50%.
Случва се, когато никой не го очаква, а на него му се случи, когато в един от свободните си часове, се беше озовал в тази, същата зоологическа градина. В този ден имаше много малко хора, може би поради това, че щеше да завали.Зрителите наблюдаваха животните , а Мигел наблюдаваше хората. Гледаше ги внимателно и искаше да разбере, какво става в главите им. Тогава му се случи ТСП(транс съзнателен преход).Мигел тъкмо наблюдаваше един мъж на около 40 години, облечен във фрак,със скъпо бастунче, което умишлено държеше зад себе си и наблюдаваше лъва. Беше се приближил на метър от клетката и стоеше безмълвно…като само тънките му мустачки потрепваха от време на време. Лъвът се беше излегнал след обилния обяд и може да се каже, че дремеше, даже и опашката му стоеше неподвижно. Мигел се доближи още повече, за да разбере причината,поради която човекът, така внимателно и безмълвно наблюдаваше хищника, и застана на по- малко от крачка, в ляво на човека. Проследи погледа, гледайки в същата посока и хвана точно къде да гледа. Човекът с притаен дъх наблюдаваше една миниатюрна драма, която щеше да се разиграе всеки момент. Лъвът всъщност не спеше, а дебнеше една много досадна муха, коятопърхаше около носа му, вероятно привлечена от миниатюрните остатъци, останали по него след обяда му със суровата говежда плешка. Мухата кацна почти до самата лапа на лъва и в този момент и Мигел, и човекът очакваха, лапата да се стовари със страшна сила върху досадницата, но се случи нещо странно. Лъвът отвори широко очи и се вгледа в очите на човека.Човекът, изненадан от погледа му, безпричинно се обърна на ляво и се вгледа все едно в очите на невидимия Мигел.Това парадоксално се предаде на Мигел, който извърна поглед без да има защо и се загледа вдясно . После можеше да се закълне, че за по- малко от хилядната на мига видя 2 очи
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
Преди Рашакалипсиса на Доброданя