Този въпрос беше зададен от един алхимик и никой от невидимия свят на злото не му обръщаше внимание повече от 380 години. Но вместо да отшуми при хората, той продължаваше да се задава и обсъжда по банкети, балове и тържества и беше любимата  тема  на аристокрацията. Докато хората не искаха да го забравят, то дяволите се подсмихваха „под мустак” и им беше весело, даже бяха създадени няколко вица за иглата през  това време. Да, обаче минаваха години, десетилетия и векове, а въпросът продължаваше да се задава и се разпространи в почти цяла Европа. Започнаха да го дискутират и най-големите философи- мислители, като се започне от Бейкън и се мине през Джон Лок, Хюм и Кант. Това направи впечатление на Мигел и той загуби доста време да разбере, защо се получава така. Върна се да изучи и живота на самия алхимик, а интуицията през цялото време му подсказваше,  че тука има нещо много хитро. Като цяло дяволите подценяваха хората, гледаха високомерно на тях, но Мигел се беше срещнал с Осоговеца, който го беше не само видял, но и прозрял цялата му същност, затова той никога не подценяваше човеците. В средата на  1860 година,  Мигел навършваше  70 години като шестак( 6-та степен в йерархията, като за неговите 960 години това беше направо парадокс). Нямаше такъв случай  досега, при положение, че  средната възраст за преминаване в следващата степен беше около 350 години, то при Мигел в 1790 година,  (когато беше произведен в 6-та степен) се сведе само до 148 години и 4 месеца.

Та така през лятото на 1860 година,  той реши и  измоли 3 месечен „спец-сезон”, абстрахира се от всички други задачи и се отдаде с цяло сърце и душа на тази загадка. Два месеца никой не го виждаше и всички си шушукаха , че „Мигел мъти нещо”. На 4-тия ден от третия месец той поиска „Специална конферентна връзка”, и това после се превърна в сензацията за близо 50 години. Може да се каже, че това беше най-наблюдаваната конферентна връзка за всички времена, защото имаше гледаемост от  над 97%. Мигел се появи в зала с около 300 любопитни дяволи , които бяха успели да се докопат до заветния пропуск на изключително висока цена. Когато влезе в залата, присъстващите  видяха голямата  промяна. Мигел изглеждаше бледа сянка на онзи усмихнатия Мигел, както го знаеха. Изглеждаше по-скоро като грохнал старец, но това не му попречи направо да премине към проблема. С равен глас, той започна изложението си:

- Може би някои от вас знаят, че напоследък работя по един проблем, който оставаше  встрани от нашите разбирания. Мисля, че много време е бил подценяван. И понеже досега на никой от нас не е навредил, ние винаги сме си мислили, че това е един смешен проблем. Не забравяйте обаче , че по преценки на нашите стратези , след около 50-60 години, ако няма войни, хората ще преминат в нов  етап. Те ще  навлязат в технологичен цикъл. По наши данни, ще открият телевизията след около 70 години, а ще започнат масово да я използват след около 80 години, пак повтарям,  ако няма войни. Тогава при навлязла телевизия, ако въпроса „Колко дяволи могат да се съберат на върха на игла?” продължи да се задава както досега, знаете ли до какво прозрение ще стигнат хората?

Изчака известно време, за да могат и най-подозрителните да осмислят този факт и продължи с равен глас:

- Алхимикът е бил „скрит гений”, и е искал да каже с тази умозрителна главоблъсканица едно просто нещо.  И то е:

„Да внимават хората какво правят, защото на едно малко място, като например една стая,  могат  да присъстват хиляди и милиони наблюдаващи дяволи.”

 Това съждение  сега е непостижимо за съзнанието на днешните  хора, но след 90 години те ще се досетят  , че ние сме една напреднала технологична раса от друга планета. А, който познава врага си, той все някога ще  намери методи за съпротива и  ще се опълчи срещу него!

Последното изречение го завърши с много  по-силен и бавен глас, подчертавайки, изключителната му важност.  Зачака евентуалните въпроси и не му оставаше нищо повече, освен да наблюдава лицата на присъстващите.  Аудиторията в залата се разшумя невероятно. Половината явно бяха схванали идеята му и го подкрепяха горещо, но другата половина бяха изцяло на противното мнение.  Мигел  беше заложил всичкия си авторитет на тази една единствена карта. Очакваше голям фронт срещу себе си, защото на никого нямаше да му е приятно, ако даже непряко му кажеш, че са проспани стотици години. След час, или всички щяха  да му се присмиват, или щяха да му се възхищават още повече. Отпусна се, а сърцето му продължаваше да  бие ужасно често.

Изведнъж залата  утихна и лицата на всички го гледаха, без да издадат и звук. Той се запита, какво ли още очакват  да чуят, когато зад себе си чу леко изкашляне. Обърна се, и се парализира. Зад него, на няколко крачки, стоеше холограмата на Главния, и когато разбра, че Мигел го забеляза, той попита с леден глас:

- Имаш ли някакво предложение, Мигел?

- Да, Господарю.Имам 2 предложения.

Цялата изненадана аудитория възкликна тихо. Ето това е Мигел, не само да намери проблема, но и  път за неговото решение.

- Кажи ги! Така и така, всички ни наблюдават.

-Първо, мисля, че трябва да се създаде отдел, който да набелязва такива проблеми и да ги тушира навреме.

Мигел изчака, защото знаеше, че дяволският свят не обича бюрокрацията. Дяволите се учеха  от хората и най-много се бяха поучили от правилата на Римската Империя. Нейната мощ се дължеше на това, че за изключително кратко време изгради поредица от  ясни правила и закони, които се изпълняваха от всички.Така  всичко изглеждаше  просто, а ако нещо усложняваше правилата, след време   тези правила преставаха да работят и се обръщаха със страшна сила срещу своите създатели и самото общество. Та, дяволите учеха хората на дяволщини, но се поучаваха и от самите хора.

Главният мълчеше, вероятно искаше да осмисли още достатъчно добре това предложение.

- Какво е второто ти предложение?

- Война! Да подучим хората да започнат война, но не такава като досегашните, а голяма война, която ще обхване цяла Европа и ще забави навлизането на техническия прогрес.   Предполагам, че ще е най-удачна около 10-15 години след започването на техническия прогрес, защото тогава пораженията ще бъдат още по-големи.

Пак настъпи минутно мълчание. Абсолютна тишина. Мигел нямаше друго какво да каже, затова чакаше. Сега му се решаваше съдбата.

Само един можеше да наруши тази тишина, затова всички наблюдаваха внимателно синкавата холограма и  изчакваха,  какво ще последва. Гласът на Главния наруши тишината, но сега вече не звучеше толкова студено.

– Мигел, ела утре да си получиш повишението  в 7-ма степен и да обсъдим твоето ново назначение.

Цялата зала избухна в ръкопляскания.

Всички бяха сигурни, че Мигел се беше превърнал в любимец на Главния, но причината за това бяха неговите невероятни успехи. Светът им стана съвсем друг и много по-интересен, откакто Мигел раздвижи тези застояли води.

/ следва продължение/

Симеон Коев