Лятото на 1860 година беше горещо, но в обикновения и семпъл  кабинет на Главния беше дори студено. Можеше да бъде 10 пъти по-голям и 100 пъти по зрелищен, но беше както обикновените кабинети средна ръка. Единственото съществено нещо в него бяха  разположените в четирите ъгъла на квадратната му площ последен модел  йонизиращи сепаратори – чиито датчици щяха да отчетат и най –малкото невидимо и нежелано биологично присъствие.

„А, може би има стотина такива кабинети, и той си решава кой и къде да приема”-помисли си Мигел!

Той беше дошъл за новото си назначение, но не изключваше вероятността да бъде обсъдена и новата идея, която пусна на „Лични”. Разбира се, всеки ден там се получаваха вероятно стотици такива съобщения и 22-та секретари ги обработваха и препращаха, докато ги сведяха до 1-2, с които запознаваха Главния. Но Мигел беше сигурен, че неговото съобщение ще отиде в своята девствена форма(неподправено), защото на него вече гледаха като на съществен фактор, служещ за изящното функциониране на цялата система. Така, че той много предвидливо беше написал своите идеи и сега очакваше да ги защити, използвайки тази планувана среща!

  Въртящият стол бавно се обърна и Главният застана с изпитателен поглед срещу него.Аурата му беше жълтеникава, значи се беше подготвил за силно аргументиран и логически разговор.

-Господарю!

-Седни, Мигел.

Седна на централно разположения  фотьойл така, че да може да им е най-удобен разговора.

-Кажи ми първо, Мигел, каква е тази твоя ексцентрична идея за шоколада и планетата Марс?

-Господарю, за последните 34 години населението на Земята се е увеличило двойно, а ние разполагаме с почти същия набор от манипулатори. При ситуация, в която не разполагаме с допълнителен ресурс,  трябва да увеличим нашата трудоемкост. Това може да стане само по един единствен съзнателен начин, тогава, когато нашите служители имат огромни амбиции. В така предложената от мене Награда, аз виждам един невероятен стимул за всички да работят извънредно много, за да я спечелят. Всички колеги,  които познавам, ще се радват да се разхождат по червените пясъци на Марс и да похапват човешки шоколад. Както знаете, няма никакви бонуси за нивата от 1 до 3, и ако това бъде прието от вас, ще позволи на всички нива да се работи здраво.Наградата ще бъде толкова необичайна , че ще предизвика огромно желание да се спечели.

-Няма бонуси за първите 3 нива, защото самото им израстване в горните нива трябва да е най-големият им стимул. И защо точно шоколад и защо на Марс?

-Защото забелязах, че от 13 години шоколад се добива в Бристол Англия и се шушука, че няколко пъти вече е опитван от нашите. Носи се слух, че наистина е божествена храна, а и какао на езика на маите значи Божествена храна.

-Нали знаеш, че по Конвенцията на планетите, ние нямаме право и един атом да преместим на друга планета?

-Да, знам, и това е същността на наградата. Когато знаят, че тази  награда е единствената противозаконна в цялата Галактика , всички ще се опитат да я спечелят. Ще бъдем евентуално наказани, но едва ли….защото колкото повече се шуми за нея , толкова повече ще се знае, че ние сме отговорни за тази Земя.Толкова повече и ще се напомня, че трябваше да ни послушат някога! И няма да допуснем  да се случи трагедията на Марс.

…………………………………………………………………

Преди 75 000 години Конвенцията беше решила да не се намесва в работите  на Марсианската цивилизация. Но стана така, че след изчерпването на ресурсите, изведнъж нещата много се влошиха и започнаха военни конфликти, докато в един ден „всичко отиде по дяволите”.След 2 часов военен конфликт, в който бяха използвани почти 3000 ядрени бомби, почти всичко живо беше унищожено само за няколко часа. От тогава произлиза израза „всичко отиде по дяволите”, защото дяволите отстояваха  твърдо не само за перфектно наблюдение, но и за манипулиране на живота. Тогава Съвета на Конфедерацията, притиснат и притеснен от грешките и катастрофалния резултат, който беше допуснат на Марс, почти хариза управлението на Земята на дяволите. Те  поеха в ръцете си контрола, като всички представители на Конфедерацията виждаха, как умишлено се малтретират хората, не допускайки ги до знанията, станали достояние на всичките 188 развити планетарни цивилизации. Най- голям враг на дяволите беше цивилизацията на ангелите, които открито и вулгарно се застъпваха за хората. За да не се получат конфликти между ангелите и дяволите, се спазваха определени предписания, а хората си нямаха и понятие, че се води непрестанна, безкомпромисна  и зловеща война, в която ангелите  бяха застъпници на хората, а дяволите се мъчеха всячески да държат хората в подчинение и на каишка .   

………………………………………………………………..

-Хм!Искаш да кажеш , че с това ще се решат два проблема?-по интонацията се разбираше, че Главният не крие своята изненада!

-Убеден съм в това.Първо ще се създаде небивала работоспособност, даже сред начинаещите кадри. Второ,  ще напомним , че  Конфедерацията загуби Марс  заради това, че не ни послушаха. Но има и 3-то, което е най-значително от всички взети заедно, и то е,  че ще вземем надмощие в прикритата война с ангелите!

Главният се замисли.Това можеше да отнеме и часове, защото той анализираше и най-малките факти и последиците от събитията.Но след 10 минути  надигна глава и попита:

-Кажи ми Мигел, защо това не го представи по Конферентната връзка?Щеше да получиш още много слава.

-Имам достатъчна слава, даже започнах да я ненавиждам, а и исках да се допитам до вас, дали идеята е добра!

Тука Мигел излъга и се надяваше пронизващия поглед на Главния да не разбере това. Реши, че не бива да го прави по Конферентната връзка, защото интуицията така му говореше, а беше вече напълно сигурен, че тя е единственият му верен приятел.

Мигел нямаше как да знае, но предполагаше , че след тези аргументи, Главният ще приеме неговата идея.И не само това, идеята беше толкова хубава, че той ще я приеме бързо и безрезервно. Няма да има време да се подбира някой за тази награда, а и Мигел беше направил толкова много последните 300 години, че първият който щеше да избере Главният за носител на наградата, е той самият. Ако беше предложил идеята по Конферентната връзка, нямаше как да бъде първият печеливш, защото всички щяха да казват след време:”Мигел сам си измисли награда”.Но най- важното   беше предположението, че ако той е първият награден с тази награда,  каквото и да правеха и след хиляди години даже, наградата щеше да има само едно име, и то ще е:”Наградата Мигел”.Това беше прозрял Мигел, а на всички други нямаше да им стигнат и 100 години, за да предположат , че всъщност това е неговата цел!

–Мигел, ела след 3 дни да си продължим разговора.

Мигел се поклони лекичко и сложи на лицето си изражение на изненада, но всъщност много добре знаеше, и даже очакваше Главният да постъпи точно по този начин.

След 2 дни, Главният направи Извънредна конферентна връзка и каза без заобикалки:

-Реших , да бъде създадена нова награда. Това се обуславя от нарасналата работа.За първи път ще има Награда, която ще бъде достъпна до всички нива. Освен това, тя ще бъде и изключително ценна. Едночасова разходка по пустините на планетата Марс, с похапване на човешки шоколад.

Главният умишлено направи пауза, за да могат милионите умове да преосмислят тази невиждана новост.

-Съветвам спечелилите наградата  да не закъсняват, защото остатъчната радиация е все още много висока. За първи носител на наградата „Разходка на Марс” определям….?-умишлено забави и удължи напрежението.В залата се чу  възглас:

-Мигел!Мигел…

-Да , това е Мигел! Печелившият да Заповяда утре, да си вземе чудесния шоколад и двупосочния билет за Марс.

Мигел беше успял в начинанието си. С това се превръщаше в не заобиколим фактор , чието влияние все повече щеше само да нараства. Но знаеше също, че от тук насетне трябва да внимава изключително много в отношенията с Главния.

Марсохода Спирит, случайно засне 152 носител на "Наградата Мигел", да съзерцава  безжизнените пясъци и похапва шоколад на планетата Марс!

http://www.chudesa.net/otkriha-choveshka-figura-na-mars-foto-i-video/