В рамките на три дни Мигел за втори път се отправи към кабинета на Главния. Имаше служители от неговото ниво, които с години не бяха помирисвали въздуха от кабинета, но той беше голямото изключение.
„Много хубаво, не е на хубаво”- си спомни една от човешките поговорки. 
„Глупости! Kакви са тези глупости?Аз съм напорист и всичко постигнах с огромната ми воля за успех”.
Опита се да се освободи от натрапчивата мисъл, но знаеше, че при първа възможност ще я провери, да не е дошла от дълбините на изострената му интуиция.
Поканиха го и той влезе тихо. В първия момент си помисли, че е сбъркал кабинета, който беше съвсем различен - поне пет пъти по-голям, а вътре само дето нямаше слонове и други огромни животни. Не знаеше как става това, но знаеше , че още много неща ще започнат да му се изясняват. Главният стана от въртящия стол, който май беше единственото останало нещо от предния кабинет и се приближи, държейки красива червена кутия.
-Заповядай, Мигел, първата награда „Разходка на Марс”!
-Благодаря, Господарю, това е чест за мен!
-Кажи ми, Мигел, ти имаш толкова много и толкова големи успехи, но кой е твоят най-голям провал!
Само този въпрос не очакваше Мигел и наистина се смути. Знаеше, че трябва да е изключително искрен, затова реши да смъкне картите. Още повече, че се говореше , че Главният има методи,с които да е сигурен, когато събеседникът се опитва да шикалкави или да потули истината.
-Вероятно имам много грешки, но мисля, че най- големият ми провал беше, когато избухна Френската революция.
...........................................................................
На 14.07.1789 избухна дирижираната от Мигел Френска революция и тълпата се отправя към Бастилията. Във врящия казан, както изглеждаше в тези часове Париж , привидно не се знаеше какво щеше да последва.Ситуацията не се сменяше с часове, а буквално с минути. Ако някой извикаше:
"Всички да разрушим двореца", на часа щяха да го направят. Но манипулаторите на Мигел не извикаха това, а :
"Да разрушим омразната Бастилия"!
Поддали се на еуфорията на мосю Палой , 800 човека тръгнаха решително и всеотдайно и започнаха да събарят камък по камък най-мрачния затвор по това време. В следващите десетилетия се насаждаше вярата, че това е станало ,защото хората са искали "да танцуват на мястото на Бастилията". Малко хора осъзнаваха ситуацията , която вихрено се развиваше през онези седмици от лудост и еуфория. И почти никой не разбра, че в дъното на всичко беше Мигел и неговата прословута и единствена грешка.
При събарянето на Бастилията се намери един прост занаятчия, който изчисли, че ако се използват всеки ден 100 волски коли и да се пренесат камъните само на хвърляй от последните къщи на Париж, то и след 2 години пак ще е останала огромна купчина. Тогава един от манипулаторите извика, да се направи от купчината една египетска пирамида. Последните години се мълвяха много интересни и загадъчни факти за Египет, аристокрацията лудна да събира всякакви артефакти ,и даже мумии. Така, че дори започнаха да чертаят точно къде ще се намира тази пирамида, но тези проекти се осъществиха не тогава, а в далечната 1989 година , когато бе построена стъклената пирамида , уж като "допълнение на Лувъра". Семето, което беше посял някога Мигел даде плод точно след 200 години, но хората не знаеха това.
Грешката на Мигел се състоеше в това, че той лично подбуди бунтовниците да изградят един голям постамент от същите тези камъни, върху който трябваше да стои статуя на "На неизвестния Бог". Беше внушено на двамата скулптори , които избра Конвента, статуята да представлява човек с факел, който ще се бори с предразсъдъците на Хриястиянството. Внушението беше до такава степен проникнало в умовете на скулпторите , че те бяха вече скицирали образа на Главния, без никога да са го виждали. Мигел си даваше сметка , че нарушава поне 5 правила на Конфедерацията, но си мислеше, че риска си струва, и така ще отпадне и всякаква преграда помежду им с Главния.
И когато всичко беше начертано и избрано, изведнъж се намеси Главният, категоречно и изрично забраняващ "палячовщините на Мигел да спрат и по най -бързия начин да поправи глупостите ,които е замислил, защото в противен случай ,той самият ще се принуди да вземе мерки".
Тогава, в това време всичко изглеждаше нелогично, даже повечето от тези, които наблюдаваха събитията си мислеха, че Мигел ще претърпи небивало крушение и Главният ще го върне за миг там ,откъдето е тръгнал. Но Мигел бързо се преориентира. Двамата скулптори начаса започнаха да правят промени, като всъщност, вече статуите станаха два образеца. Мъжът, с вдигнат факел се преобразува в жена с вдигнат факел ,и после така се промениха събитията, че този модел беше осъществен и подарен на държавата зад океана, която я прие като знак и продължение на тези задкулисни игри. И сега тя се нарича "Статуята на Свободата", но хората не знаят, че тези ,които говорят за свободи или други човешки идеали, са най- способни да ги нарушават,при най- малък повод.
Другата статуя , която беше избрана да се извиси на мястото на Бастилията, се промени на гола жена в пищни форми, на която от двете и бозки трябваше да текат две тънки струйки вода, а хората да чакат на опашка ,за да могат да пият от тази вода и да се освобождават от всички религиозни заблуди. Само след няколко дни, нещата започнаха да излизат от контрол и Мигел се реши да затвори и този проект, така Париж остана без бленуваната статуя.
.....................................................................

-И коя ти беше най- голямата грешка тогава?
-Господарю, не бях запознат достатъчно с последствията при нарушаване на правилата на Конфедерацията.
-Значи ,нищо не си разбрал.Мислех те за по-умен , Мигел. Плюя на Конфедерацията и на нейните правила. Защо всички имате имена, а аз единствен съм без име ,а с титла? Защото, ако някой даде име на някого, то той вече може да се бори с него. А ти, даже образа ми извисяваше пред същите тези хора. Знаеш ли, какво щеше да стане след 100 или 200 години? Аз щях да бъда най-мразеното същество в цялата Слънчевата система.
-Не знаех , Господарю- измънка Мигел.
-Повече не искам да допускаш никакви грешки, Мигел, защото аз съм безпрекословно жесток към тези, които допускат грешки, и най- вече на тези, които ме подвеждат в моите очаквания. А очакванията към тебе са големи, защото аз гледам на теб, като мой бъдещ заместник. 
-Няма да се повтори ,Господарю. А аз винаги съм си мислел , че тогава допуснах една друга голяма грешка.
-Каква?
-Ние направихме така, че най- богатата страна на земята, страната, в която се сечаха половината златни монети тогава, да потъне само за няколко месеца в разруха. Мислех, че хората ще забележат това. Ако беше някоя бедна страна, щеше да бъде логична разрухата, но...
-Да , но това е още едно потвърждение, че хората са много глуповати и не виждат нищо по- далеч от носа си.
-Да Господарю, повечето са такива, но има и много, в които е засадено семето на Себепознанието. Обичам да им наблюдавам сънищата и все се чудя, как само няколко минути след събужадането си, са забравили, какво им е нашепвал духът , какво им е показвал.
-Да, но това е още едно доказателство, че не искат да се събудят!
Главният стана от стола си, Мигел отчете, че това е краят на техния разговор и също се изправи.
-Наслаждавай се на Наградата си, Мигел, и знай, че можех да избера някой друг за нея, но избрах теб, поради една единствена причина. Чудя се, дали да ти я кажа!
-Много бих се радвал да я знам, Господарю!
-Добре. Както казах, гледам на теб като един от най-вероятните мои заместници. Искам, когато се разхождаш по радиоактивните пясъци на Марс, да знаеш, че можеше сега и там да владеем милиарди същества. Не трябва да се допуска тази грешка, да си замине един цял свят и да се изплъзне от нашето владичество. Аз гледам на Земята като на Затвор, в който можем да увеличим дажбите, но хората са алчни и няма да станат по- щастливи от това. Можем да им ги намалим, и те ще започнат да се карат, както сме го гледали това хиляди години. Най - интересни са тези , които и на малкото са доволни. Внимавай с тях най-много.
-Внимавам и с тях, но най-много внимавам с тези, които се правят умишлено на глупави, позволят си да губят уж понякога , но знаят какво искат....
Мигел щеше да добави още нещо, но интуицията му се разбунтува и го стегна, както никога в слънчевия сплит така, че едва не се издаде. Тогава забеляза, че очите на Главния го гледаха изпитателно, така, сякаш искат да проникнат до самата му същност.
Главният разбра, че няма да каже нищо повече, затова с престорен глас му честити още веднъж Наградата и му обърна гръб.
Когато Мигел излезе, Главният си помисли:
"Или е по-умен и от мене, или притежава качества, за които и аз не подозирам! При всички случаи ,от сега ще трябва да внимавам с него!"