Блогът на jacomoo :: Съдбовни въпроси

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.11.2016 18:30 - Съдбовни въпроси

Автор: jacomoo Категория: Други

Прочетен: 450 Коментари: 0 Гласове:

Кога за последен път вятърът те е срещал? Радостен и свенлив ,бърза да погали миглите, преди да си затворил учудени очи. И тръгвайки приведен, пазейки се, но той пак се застоява вървейки с теб и пред теб като малко пуделче изпълнено с щастие, че отделил си 16 минутки от днешния си ден. Кога за последен път дъждът те валя, без да се опитваш да се скриеш, а заставайки под натежалото небе, разтваряш ръце за прегръдка, отваряш уста и чакаш да опиташ някоя случайна капка, изпарила се от джунглата на Конго и дошла да ти разкаже за красотите на последните девствени гори, които никога няма да посетиш? Или за палещите и плачещи със сухи сълзи пясъци на Сахара, молещи се на бягащата влага, обречени и отчаяни да ги наричат "гробище на всеки един живот"? Обръщал ли си камък, да осветиш страната му ,стояла стотици години в мрак, жадуваща за светлината и когато си тръгнеш ,само щастлива и доволна въздишка ще се чуе от ухото на блуждаещо гномче. Знаеш ли за приятелите си, които са невидими, но всякога са до теб, да не би кракът си да навехнеш или ръката си да срежеш, даже и когато спиш, пазят твоята цялост и бранят твоята слабост? Или пък онези другите, които някога незнайно кога - в друг живот ,може би, обикна и отдели от залъка си за тях и те повярваха в живота ,отчаяни до този миг, защото последно майка ги е обичала и после ядосана ги е "отбила", така че да поемат по своя път сами? "Малките братя" им е името, но само малцина са чували за тях. И ако привикнал в своето ежедневие, всичко това си забравил, нека те попитам за онзи брадясал пияница с вмирисаните дрехи, който всеки се прави, че не забелязва и ловко го заобикаля. И вчера го видя, застанал сам до магазина с шише евтина ракия в ръка, говорейки на себе си ,или по -скоро на духа, скрил се в ракията. Знаеш, че годините му са много, знаеш ,че спи под мостовете ,защото никой вече не го вика да му цепи дървата. И не знаеш ли, че той също е Служител на Живота? Този ,който успее да му помогне и вятъра ще го обича , и дъжда ще го къпе с радост, но трябва да е умен, защото с пари и с храна не става! Иди при него и опитай да му помогнеш, Сине Мой!

С.Коев 04.11.16 г.

Нагоре