2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Поставяните около антикорупционния закон чисто политически въпроси са без значение. С предлаганите разпоредби няма да се постигне реална превенция и реално противопоставяне на корупцията.
Това каза пред БНР адвокат Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“.
„Законът бе обсъден широко, но резултатите от тези обсъждания и различните експертни мнения, включително институционални, не са взети предвид“, смята Кашъмов.
Като посочи, че законодателството на Европейския съюз не изисква приемането на такъв закон и че в повечето държави от ЕС подобен закон няма, той допълни, че сегашният проект не решава проблема с трите основни приоритета на борбата с корупцията – липсата на публичност на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, въвеждането на механизъм за подаване на сигнали при висши държавни служители и мерки за превенция на корупцията, така че администрациите да могат да я предотвратяват на ранен етап.
„Донякъде се решава въпросът със сигналите. По отношение на публичността на декларациите положението се влошава и отива към периода на приемането на Закона за конфликт на интереси през 2009 година, когато кметът на общината трябваше да си решава дали даден служител е в конфликт на интереси. Естествено, че там, където има затваряне на феодалните звена, там борба с корупцията не може да има. Тук има връщане към една по-лоша уредба“, смята Кашъмов и нарече предвидената в закона конфискация „абсолютно безумно решение“.
„Престъпници, професионални убийци и крадци, на които трябва да бъде отнемано имуществото, да бъдат поставяни редом с министри и народни представители – не е нужно човек да е юрист, за да разбере абсурда на подобна уредба. В момента е предложена глава девета, с която на практика комисията, която ще се създаде, представлява връщане на Държавна сигурност на бял кон, тъй като се създава възможност чрез агенти и сътрудници да се получават доноси, по силата на които тази комисия ще започва да се рови в данните на хора, които заемат висши позиции, без никакво законово основание. Тези неща трябва да се изчистят задължително,“ смята юристът.
Според Христина Тодорова от „Галъп интернешънъл“ , в момента проучванията показват, че обществото би било съгласно единният антикорупционен орган да бъде подчинен на президента, защото президентската институция се ползва с по-голямо доверие.
„Обществото има високи очаквания за волята, която иска да види от страна на парламент и правителство за борба с корупцията“, обясни тя. Тодорова обаче не вижда вероятност и съгласие от страна на ГЕРБ да се вслуша в предложенията на БСП.
„>Виждаме ясното разграничаване на управляващи и опозиция и поведение на управляващите, които намекват, че имат пълно мнозинство и този закон ще бъде приет така, както те го предлагат“, каза още Тодорова. / FROG NEWS